„ЭЛЕГИЯ”
Пётр Васильевич Шумахер (1817-1891 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕЛЕГИЯ
Временцето, ведро тичкащо,
бори в шир мъгла останала –
вече виждаш свободичката...
Бързо идвай ти, желаната!
„Аз към вас, дечица, плискам се,
но преграждат пътя истински:
съдят майчицата-истина,
реч свободна е потисната,
селските душици скверни са
от началници и кривици,
бдят боляри и безделници,
дебелеят тлъсти бирници...”
„Свободице, ти не виждаш ли
царската зора как ражда се?”
„Виждам, братя, но загрижена –
не зора е, а миражи са!”
Ударения
ЕЛЕГИЯ
Вре́менцето, ве́дро ти́чкашто,
бо́ри в ши́р мъгла́ оста́нала –
ве́че ви́ждаш свободи́чката...
Бъ́рзо и́двай ти́, жела́ната!
„А́з към ва́с, дечи́ца, пли́скам се,
но прегра́ждат пъ́тя и́стински:
съ́дят ма́йчицата-и́стина,
ре́ч свобо́дна е поти́сната,
се́лските души́ци скве́рни са
от нача́лници и кри́вици,
бдя́т боля́ри и безде́лници,
дебеле́ят тлъ́сти би́рници...”
„Свободи́це, ти́ не ви́ждаш ли
ца́рската зора́ как ра́жда се?”
„Ви́ждам, бра́тя, но загри́жена –
не́ зора́ е, а мира́жи са!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Шумахер
ЭЛЕГИЯ
Словно ведреет погодушка,
Заалела даль туманная, –
В той дали видна свободушка...
Приходи скорей, желанная!
„Я бы рада к вам, ребятушки,
Да дорожка мне заставлена:
Во судах нет правды-матушки,
Речь свободная придавлена,
В маете крестьянски душеньки,
Что ни воры – то начальники,
Да бояре бьют баклушеньки,
Да жиреют целовальники...”
„Знать, не видишь ты, свободушка,
Нову зорю, слово царево?..”
„Вижу, вижу, братцы родные, –
Да не зорюшку, а марево!”
1860 г.
---------------
Руският поет и писател Пьотър Шумахер (Пётр Васильевич Шумахер) е роден на 6/18 август 1817 г. в гр. Нарва, Естония. Завършва Петербургското търговско училище. Работи като чиновник във финансовото и военното министерство и като чиновник за особени поръчения към генерал-губернатора на Източен Сибир. Близо 10 години е управител на златодобивни мини в Сибир. Свързан е с творческия кръг на народниците към списанията „Искра” и „Современник”. Публикува стихотворения, оди, балади, елегии, басни, сатири, пародии, новели и исторически очерци в издания като „Искра”, „Будильник”, „Вестник Европы”, „Восточное обозрение”, „Русский архив”, „Отечественные записки”, „Общее дело” и др. Автор е на стихосбирките „Для всякого употребления” (1872 г.), „Моим землякам. Сатирические шутки в стихах” (в два тома, 1873, 1880 г.), „Шутки последних лет” (1879 г.), „Между друзьями” (1883 г.) и „Стихи и песни” (сборникът е подготвен от автора през 1891 г., излиза през 1902 г.). Умира на 11/23 май 1891 г. в Москва. Най-пълно творчеството му е представено в книгата „Стихотворения и сатиры” (1937 г.).